амурче

Речник на българския език

аму̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. аму̀р

Грешни изписвания (3)

  • амурчи
  • ъмурче
  • ъмурчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. амур-че
членувано амур-че-то
мн.ч. амур-че-та
членувано амур-че-та-та