амур

Речник на българския език

1. аму̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. аму̀ри, (два) аму̀ра, м. Име и образ на бога на любовта у древните римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка.
същ. умал. аму̀рче, мн. аму̀рчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • ъмур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. амур
непълен член аму-ра
пълен член аму-рът
мн.ч. аму-ри
членувано аму-ри-те
бройна форма аму-ра
звателна форма —

2. Амур — име (тип 199) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ъмур

Връзки