алогичен

Речник на българския език

алогѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

алогѝчна, алогѝчно, мн. алогѝчни, прил. Който е лишен от логика; нелогичен, безсмислен, объркан.
същ. алогѝчност, алогичността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • алогичин
  • алугичен
  • алугичин
  • ълогичен
  • ълогичин
  • ълугичен
  • ълугичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ало-ги-чен
непълен член ало-гич-ния
пълен член ало-гич-ни-ят
ж. р. ало-гич-на
членувано ало-гич-на-та
ср. р. ало-гич-но
членувано ало-гич-но-то
мн. ч. ало-гич-ни
членувано ало-гич-ни-те