акустика

1. аку̀стика — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Наука за звука, дял от физиката.
2. Гласеж на звуците в дадено място или помещение. Залата има добра акустика.
прил. акустѝчен, акустѝчна, акустѝчно, мн. акустѝчни.

Синоними

звучност, чуване, чуваемост, ехо

Грешни изписвания (7)

акустека
акустекъ
акустикъ
ъкустека
ъкустекъ
ъкустика
ъкустикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		акус-ти-ка
ед.ч.	членувано	акус-ти-ка-та
мн.ч.		акус-ти-ки
мн.ч.	членувано	акус-ти-ки-те
звателна форма		—

2. акустика — ед. ч. непълен член

акустика е производна форма на акустик (ед. ч. непълен член).

3. акустика — бройна форма

акустика е производна форма на акустик (бройна форма).