акустика

Речник на българския език

1. аку̀стика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Наука за звука, дял от физиката.
2. Гласеж на звуците в дадено място или помещение. Залата има добра акустика.
прил. акустѝчен, акустѝчна, акустѝчно, мн. акустѝчни.

Грешни изписвания (7)

  • акустека
  • акустекъ
  • акустикъ
  • ъкустека
  • ъкустекъ
  • ъкустика
  • ъкустикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. акус-ти-ка
членувано акус-ти-ка-та
мн.ч. акус-ти-ки
членувано акус-ти-ки-те
звателна форма

2. акустика — ед. ч. непълен член

акустика е производна форма на акустик (ед. ч. непълен член).

3. акустика — бройна форма

акустика е производна форма на акустик (бройна форма).