автократ

Речник на българския език

автокра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • автукрат
  • афтократ
  • афтукрат
  • ъвтократ
  • ъвтукрат
  • ъфтократ
  • ъфтукрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-ток-рат
непълен член ав-ток-ра-та
пълен член ав-ток-ра-тът
мн.ч. ав-ток-ра-ти
членувано ав-ток-ра-ти-те
бройна форма ав-ток-ра-та
звателна форма