Челник

Речник на българския език

1. чѐлник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. чѐлници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи.

Грешни изписвания (1)

  • челнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чел-ник
непълен член чел-ни-ка
пълен член чел-ни-кът
мн.ч. чел-ни-ци
членувано чел-ни-ци-те
бройна форма чел-ни-ци
звателна форма чел-ни-ко

2. Чѐлник географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Челнек