отличник

Речник на българския език

отлѝчник — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. отлѝчници, м.
1. Учещ, който има отличен успех.
2. Първенец.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отличнек
  • утличнек
  • утличник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-лич-ник
непълен член от-лич-ни-ка
пълен член от-лич-ни-кът
мн.ч. от-лич-ни-ци
членувано от-лич-ни-ци-те
бройна форма от-лич-ни-ци
звателна форма от-лич-ни-ко

Връзки