Надя

Речник на българския език

1. на̀дя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • надъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-дя на-дим
2 лице на-диш на-ди-те
3 лице на-ди на-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-дих на-дих-ме
2 лице на-ди на-дих-те
3 лице на-ди на-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-дех на-дех-ме
2 лице на-де-ше на-дех-те
3 лице на-де-ше на-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надил съм надила съм надило съм надили сме
2 лице надил си надила си надило си надили сте
3 лице надил е надила е надило е надили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях надил бях надила бях надило бяхме надили
2 лице беше надил беше надила беше надило бяхте надили
3 лице беше надил беше надила беше надило бяха надили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще надя ще надим
2 лице ще надиш ще надите
3 лице ще нади ще надят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм надил ще съм надила ще съм надило ще сме надили
2 лице ще си надил ще си надила ще си надило ще сте надили
3 лице ще е надил ще е надила ще е надило ще са надили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да надя щяхме да надим
2 лице щеше да надиш щяхте да надите
3 лице щеше да нади щяха да надят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм надил щях да съм надила щях да съм надило щяхме да сме надили
2 лице щеше да си надил щеше да си надила щеше да си надило щяхте да сте надили
3 лице щеше да е надил щеше да е надила щеше да е надило щяха да са надили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надел съм надела съм надело съм надели сме
2 лице надел си надела си надело си надели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надил съм надила съм надило съм надили сме
2 лице надил си надила си надило си надили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм надил била съм надила било съм надило били сме надили
2 лице бил си надил била си надила било си надило били сте надили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да надя щяла съм да надя щяло съм да надя щели сме да надим
2 лице щял си да надиш щяла си да надиш щяло си да надиш щели сте да надите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм надил щяла съм да съм надила щяло съм да съм надило щели сме да сме надили
2 лице щял си да си надил щяла си да си надила щяло си да си надило щели сте да сте надили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих надил бих надила бих надило бихме надили
2 лице би надил би надила би надило бихте надили
3 лице би надил би надила би надило биха надили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ди на-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ден
непълен член на-де-ния
пълен член на-де-ни-ят
женски род на-де-на
членувано на-де-на-та
среден род на-де-но
членувано на-де-но-то
множествено число на-де-ни
членувано на-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дил
непълен член на-ди-лия
пълен член на-ди-ли-ят
женски род на-ди-ла
членувано на-ди-ла-та
среден род на-ди-ло
членувано на-ди-ло-то
множествено число на-ди-ли
членувано на-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дел
женски род на-де-ла
среден род на-де-ло
множествено число на-де-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дещ
непълен член на-де-щия
пълен член на-де-щи-ят
женски род на-де-ща
членувано на-де-ща-та
среден род на-де-що
членувано на-де-що-то
множествено число на-де-щи
членувано на-де-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-дей-ки

2. На̀дя лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Надъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма На-дя

3. надя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надя е производна форма на надея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. надя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надя е производна форма на надея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).