надени

Речник на българския език

1. надени — мин. страд. прич. мн. ч.

надени е производна форма на надя (мин. страд. прич. мн. ч.).

2. надени — повелително наклонение, ед. ч.

надени е производна форма на надяна (повелително наклонение, ед. ч.).