надили

Речник на българския език

1. надили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надили е производна форма на надя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надили е производна форма на надя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).