ЕЛЕВАТОР

Речник на българския език

елева̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. елева̀тори, (два) елева̀тора, м. Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички.
прил. елева̀торен, елева̀торна, елева̀торно, мн. елева̀торни.

Грешни изписвания (7)

  • елеватур
  • еливатор
  • еливатур
  • илеватор
  • илеватур
  • иливатор
  • иливатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еле-ва-тор
непълен член еле-ва-то-ра
пълен член еле-ва-то-рът
мн.ч. еле-ва-то-ри
членувано еле-ва-то-ри-те
бройна форма еле-ва-то-ра
звателна форма