лифт

Речник на българския език

лифт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лѝфтът, лѝфта, мн. лѝфтове, (два) лѝфта, м.
1. Въжена транспортна линия, обикн. в стръмни места. Изкачвам се на върха с лифта. Вземам лифта. Закрит кабинков лифт.
2. Повдигателна уредба, използвана за изваждане от дълбочина на вода, нефт и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лифт
непълен член лиф-та
пълен член лиф-тът
мн.ч. лиф-то-ве
членувано лиф-то-ве-те
бройна форма лиф-та
звателна форма