подемник

Речник на българския език

подѐмник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. подѐмници, (два) подѐмника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • подемнек
  • пудемнек
  • пудемник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-дем-ник
непълен член по-дем-ни-ка
пълен член по-дем-ни-кът
мн.ч. по-дем-ни-ци
членувано по-дем-ни-ци-те
бройна форма по-дем-ни-ка
звателна форма