училище

Речник на българския език

учѝлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. учѝлища, ср.
1. Учебно заведение, в което учат ученици (рядко — висше учебно заведение). Средно училище. Музикално училище. Военно училище.
2. Прен. Сградата, в която се помещава такова учебно заведение. Училището е голямо и светло.
3. Прен. Съвкупността от хората, които учат или работят в едно учебно заведение. Цялото училище беше строено пред сградата.
4. Прен. Разг. Само ед. Учебни занятия, които се водят в учебно заведение. Утре е празник и няма да имаме училище.
прил. учѝлищен, учѝлищна, учѝлищно, мн. учѝлищни.

Грешни изписвания (15)

  • очилеште
  • очилешти
  • очилеще
  • очилещи
  • очилиште
  • очилишти
  • очилище
  • очилищи
  • училеште
  • училешти
  • училеще
  • училещи
  • училиште
  • училишти
  • училищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. учи-ли-ще
членувано учи-ли-ще-то
мн.ч. учи-ли-ща
членувано учи-ли-ща-та