нощ

Речник на българския език

нощ съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

нощта̀, мн. но̀щи, ж. Част от денонощието между вечерта и сутринта. Тъмна нощ.
Дълбока нощ. — Късно през нощта.
Вартоломеева нощ. — Масово избиване на невинни хора.
Ден и нощ. — Без прекъсване, постоянно.
Полярна нощ. — Част от годината на полюса, когато слънцето не се показва над хоризонта.
Лека нощ. — Пожелание преди сън.

Грешни изписвания (1)

  • ношт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нощ
членувано нощ-та
мн.ч. но-щи
членувано но-щи-те
звателна форма