среднощ

Речник на българския език

средно̀щ наречие (тип 188) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Полунощ.
прил. средно̀щен, средно̀щна, средно̀щно, мн. средно̀щни. Среднощни гости.

Грешни изписвания (3)

  • средношт
  • сридношт
  • сриднощ