мед

Речник на българския език

1. мед съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

медъ̀т, меда̀, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед.
прил. мѐден, мѐдена, мѐдено, мн. мѐдени.
Мед ми капе от устата. — Сладкодумен съм, разказвам увлекателно.
Мед ми капе на сърцето. — Приятно ми е , чувствам задоволство.



медта̀, само ед., ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър.
прил. мѐден, мѐдна, мѐдно, мн. мѐдни. Медна пара̀.

Грешни изписвания (1)

  • мет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мед
непълен член ме-да
пълен член ме-дът
мн.ч. ме-до-ве
членувано ме-до-ве-те
бройна форма ме-да
звателна форма

2. мед съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

медъ̀т, меда̀, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед.
прил. мѐден, мѐдена, мѐдено, мн. мѐдени.
Мед ми капе от устата. — Сладкодумен съм, разказвам увлекателно.
Мед ми капе на сърцето. — Приятно ми е , чувствам задоволство.



медта̀, само ед., ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър.
прил. мѐден, мѐдна, мѐдно, мн. мѐдни. Медна пара̀.

Грешни изписвания (1)

  • мет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мед
членувано мед-та
мн.ч.
членувано
звателна форма