брат

Речник на българския език

брат съществително име, мъжки род (тип 25) редактиране

Значение

бра̀тът, бра̀та, мн. бра̀тя, м.
1. Син по отношение на другите деца на едни и същи родители. Имам един по-голям брат. Те са брат и сестра. Тук ли е брат ти?
2. Близък (в 3 знач.) човек; другар, приятел, съмишленик.
3. Разг. Фамилиарно или приятелско обръщение към мъж. Какво става, брат?
4. Калугер по отношение на другите калугери.
същ. умал. бра̀тец, мн. бра̀тци, м. (в 1 и 2 знач.).
същ. умал. братлѐ, мн. братлѐта, ср. (в 1 и 3 знач.).
същ. умал. брато̀к, мн. брато̀ци, м. (в 1 и 3 знач.)
същ. умал. бра̀тче, мн. бра̀тчета, ср. (в 1 и 3 знач.).
прил. бра̀тов, бра̀това, бра̀тово, мн. бра̀тови (в 1 знач.). Братовото ми дете.
Пишещи(те) братя.Ирон. Писатели.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брат
непълен член бра-та
пълен член бра-тът
мн.ч. бра-тя
членувано бра-тя-та
бройна форма бра-тя
звателна форма бра-те