братче

Речник на българския език

бра̀тче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. брат

Грешни изписвания (1)

  • братчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брат-че
членувано брат-че-то
мн.ч. брат-че-та
членувано брат-че-та-та