братов

Речник на българския език

бра̀тов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. брат

Грешни изписвания (3)

  • братув
  • братоф
  • братуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бра-тов
непълен член бра-то-вия
пълен член бра-то-ви-ят
ж. р. бра-то-ва
членувано бра-то-ва-та
ср. р. бра-то-во
членувано бра-то-во-то
мн. ч. бра-то-ви
членувано бра-то-ви-те