яйчник

Речник на българския език

я̀йчник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. я̀йчници, (два) я̀йчника, м. Полова жлеза с вътрешна секреция у жената, където се образува яйцеклетката. Киста на яйчника.

Грешни изписвания (1)

  • яйчнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яйч-ник
непълен член яйч-ни-ка
пълен член яйч-ни-кът
мн.ч. яйч-ни-ци
членувано яйч-ни-ци-те
бройна форма яйч-ни-ка
звателна форма