юрдек

Речник на българския език

юрдѐк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. юрдѐци, (два) юрдѐка, м. Диал. Паток.
прил. юрдѐчи, юрдѐча, юрдѐче и юрдѐчо, мн. юрдѐчи. Юрдечи пера.

Грешни изписвания (2)

  • йордек
  • йурдек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юр-дек
непълен член юр-де-ка
пълен член юр-де-кът
мн.ч. юр-де-ци
членувано юр-де-ци-те
бройна форма юр-де-ка
звателна форма