юда

Речник на българския език

ю̀да съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. ю̀ди, ж. В народните поверия — зло митическо същество, самодива.
прил. ю̀дински, ю̀динска, ю̀динско, мн. ю̀дински. Юдинско кладенче.



мн. ю̀ди, м. и ж. Предател, изменник. Този човек е истински юда.

Грешни изписвания (1)

  • юдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юда
непълен член юда-та
пълен член юда-та
мн.ч. юди
членувано юди-те
бройна форма юди
звателна форма юда