юг

Речник на българския език

юг съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

ю̀гът, ю̀га, само ед., м.
1. Една от четирите посоки на света, противоположна на север. Отправям се на юг.
2. Място, което се намира в такава посока. Градът се намира на юг от планината.
прил. ю̀жен, ю̀жна, ю̀жно, мн. ю̀жни. Южен град. Южни морета.

Грешни изписвания (1)

  • юк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юг
непълен член юга
пълен член югът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма