ъгълник

Речник на българския език

ъ̀гълник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ъгалнек
  • ъгалник
  • ъгълнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ъгъл-ник
непълен член ъгъл-ни-ка
пълен член ъгъл-ни-кът
мн.ч. ъгъл-ни-ци
членувано ъгъл-ни-ци-те
бройна форма ъгъл-ни-ка
звателна форма