щуротия

Речник на българския език

щуротѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. щуротѝи, ж. Разг.
1. Характер на щур; лудост, ексцентричност.
2. Постъпка на щур. Способен е на всякакви щуротии.

Грешни изписвания (3)

  • щоротия
  • щорутия
  • щурутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щу-ро-тия
членувано щу-ро-ти-я-та
мн.ч. щу-ро-тии
членувано щу-ро-ти-и-те
звателна форма