щипене

Речник на българския език

щипене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штипене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щи-пе-не
членувано щи-пе-не-то
мн.ч. щи-пе-ния
членувано щи-пе-ни-я-та