сърбеж

Речник на българския език

сърбѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сърбѐжи, (два) сърбѐжа, м. Кожно раздразнение, което предизвиква чесане.

Грешни изписвания (2)

  • сарбеш
  • сърбеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-беж
непълен член сър-бе-жа
пълен член сър-бе-жът
мн.ч. сър-бе-жи
членувано сър-бе-жи-те
бройна форма сър-бе-жа
звателна форма