щемпелуване

Речник на българския език

щемпелуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штемпелуване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щем-пе-лу-ва-не
членувано щем-пе-лу-ва-не-то
мн.ч. щем-пе-лу-ва-ния
членувано щем-пе-лу-ва-ни-я-та