отпечатване

Речник на българския език

отпеча̀тване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отпечатвани
  • отпечатвъне
  • отпечатвъни
  • отпичатване
  • отпичатвани
  • отпичатвъне
  • отпичатвъни
  • утпечатване
  • утпечатвани
  • утпечатвъне
  • утпечатвъни
  • утпичатване
  • утпичатвани
  • утпичатвъне
  • утпичатвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-пе-чат-ва-не
членувано от-пе-чат-ва-не-то
мн.ч. от-пе-чат-ва-ния
членувано от-пе-чат-ва-ни-я-та