шестстотин

Речник на българския език

шѐстсто̀тин числително редно име (тип 137) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • шестстотен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч.
м.р., ед.ч., непълен член
м.р., ед.ч., пълен член
ж.р., ед.ч.
ж.р., ед.ч., членувано
ср.р., ед.ч.
ср.р., ед.ч., членувано
мн.ч.
мн.ч., членувано
бройна форма
м.р., мн.ч. шес-т-с-то-тин
м.р., мн.ч., членувано шес-т-с-то-тин-те
ж.р., мн.ч. шес-т-с-то-тин
ж.р., мн.ч., членувано шес-т-с-то-тин-те
ср.р., мн.ч. шес-т-с-то-тин
ср.р., мн.ч., членувано шес-т-с-то-тин-те
мъжколична форма
мъжколична форма, членувано
приблизителен брой шес-т-с-то-ти-на
приблизителен брой, членувано шес-т-с-то-ти-на-та