шестстотинте

Речник на българския език

1. шестстотинте — м. р., мн. ч., членувано

шестстотинте е производна форма на шестстотин (м. р., мн. ч., членувано).

2. шестстотинте — ж. р., мн. ч., членувано

шестстотинте е производна форма на шестстотин (ж. р., мн. ч., членувано).

3. шестстотинте — ср. р., мн. ч., членувано

шестстотинте е производна форма на шестстотин (ср. р., мн. ч., членувано).