шептя

Речник на българския език

шептя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 177ti) редактиране

Значение

шептѝш, мин. св. шептя̀х, мин. прич. шептя̀л, несв. Шепна.

Грешни изписвания (4)

  • шептйа
  • шептйъ
  • шиптйа
  • шиптйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице шеп-тя шеп-тим
2 лице шеп-тиш шеп-ти-те
3 лице шеп-ти шеп-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице шеп-тях шеп-тях-ме
2 лице шеп-тя шеп-тях-те
3 лице шеп-тя шеп-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице шеп-тях шеп-тях-ме
2 лице шеп-те-ше шеп-тях-те
3 лице шеп-те-ше шеп-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шептял съм шептяла съм шептяло съм шептели сме
2 лице шептял си шептяла си шептяло си шептели сте
3 лице шептял е шептяла е шептяло е шептели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях шептял бях шептяла бях шептяло бяхме шептели
2 лице беше шептял беше шептяла беше шептяло бяхте шептели
3 лице беше шептял беше шептяла беше шептяло бяха шептели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще шептя ще шептим
2 лице ще шептиш ще шептите
3 лице ще шепти ще шептят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм шептял ще съм шептяла ще съм шептяло ще сме шептели
2 лице ще си шептял ще си шептяла ще си шептяло ще сте шептели
3 лице ще е шептял ще е шептяла ще е шептяло ще са шептели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да шептя щяхме да шептим
2 лице щеше да шептиш щяхте да шептите
3 лице щеше да шепти щяха да шептят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм шептял щях да съм шептяла щях да съм шептяло щяхме да сме шептели
2 лице щеше да си шептял щеше да си шептяла щеше да си шептяло щяхте да сте шептели
3 лице щеше да е шептял щеше да е шептяла щеше да е шептяло щяха да са шептели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шептял съм шептяла съм шептяло съм шептели сме
2 лице шептял си шептяла си шептяло си шептели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице шептял съм шептяла съм шептяло съм шептели сме
2 лице шептял си шептяла си шептяло си шептели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм шептял била съм шептяла било съм шептяло били сме шептели
2 лице бил си шептял била си шептяла било си шептяло били сте шептели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да шептя щяла съм да шептя щяло съм да шептя щели сме да шептим
2 лице щял си да шептиш щяла си да шептиш щяло си да шептиш щели сте да шептите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм шептял щяла съм да съм шептяла щяло съм да съм шептяло щели сме да сме шептели
2 лице щял си да си шептял щяла си да си шептяла щяло си да си шептяло щели сте да сте шептели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих шептял бих шептяла бих шептяло бихме шептели
2 лице би шептял би шептяла би шептяло бихте шептели
3 лице би шептял би шептяла би шептяло биха шептели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шеп-ти шеп-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род шеп-тян
непълен член шеп-тя-ния
пълен член шеп-тя-ни-ят
женски род шеп-тя-на
членувано шеп-тя-на-та
среден род шеп-тя-но
членувано шеп-тя-но-то
множествено число шеп-те-ни
членувано шеп-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род шеп-тял
непълен член шеп-те-лия
пълен член шеп-те-ли-ят
женски род шеп-тя-ла
членувано шеп-тя-ла-та
среден род шеп-тя-ло
членувано шеп-тя-ло-то
множествено число шеп-те-ли
членувано шеп-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род шеп-тял
женски род шеп-тя-ла
среден род шеп-тя-ло
множествено число шеп-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род шеп-тящ
непълен член шеп-тя-щия
пълен член шеп-тя-щи-ят
женски род шеп-тя-ща
членувано шеп-тя-ща-та
среден род шеп-тя-що
членувано шеп-тя-що-то
множествено число шеп-тя-щи
членувано шеп-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

шеп-тей-ки