шептяла

Речник на българския език

1. шептяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шептяла е производна форма на шептя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шептяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шептяла е производна форма на шептя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. шептяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

шептяла е производна форма на шептя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. шептяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

шептяла е производна форма на шептя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).