шейретин

Речник на българския език

шейрѐтин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. шейрѐти, м. Разг. Дяволит човек; хитрец, шмекер, лъжец.

Грешни изписвания (3)

  • шейретен
  • шийретен
  • шийретин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шей-ре-тин
непълен член шей-ре-ти-на
пълен член шей-ре-ти-нът
мн.ч. шей-ре-ти
членувано шей-ре-ти-те
бройна форма шей-ре-ти
звателна форма шей-ре-ти-но