шаяк

Речник на българския език

ша̀як съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Груб вълнен плат.
прил. ша̀ячен, ша̀ячна, ша̀ячно, мн. ша̀ячни. Шаячен панталон.

Грешни изписвания (1)

  • шаък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ша-як
непълен член ша-я-ка
пълен член ша-я-кът
мн.ч. ша-я-ци
членувано ша-я-ци-те
бройна форма ша-я-ка
звателна форма