чу̀чело
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. чу̀чела, ср.
1. Фигура на човек, направена от слама или парцали. Изгориха чучелото му на площада за назидание.
2. Плашило. Насред бостана стърчеше самотно чучело.
3. Прен. Зле облечен човек. Тръгнала е като чучело.
4. Прен. Бездеен човек, който формално заема някакъв пост.
1. Фигура на човек, направена от слама или парцали. Изгориха чучелото му на площада за назидание.
2. Плашило. Насред бостана стърчеше самотно чучело.
3. Прен. Зле облечен човек. Тръгнала е като чучело.
4. Прен. Бездеен човек, който формално заема някакъв пост.
Грешни изписвания (3)
- чучелу
- чучило
- чучилу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чу-че-ло | |
|---|---|---|
| членувано | чу-че-ло-то | |
| мн.ч. | чу-че-ла | |
| членувано | чу-че-ла-та |