читалище

Речник на българския език

чита̀лище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. чита̀лища, ср.
1. Културна институция за разпространяване на знания и култура, особено активна през Възраждането.
2. Сграда, в която се помещава такава институция. В читалището имаше библиотека, театрален салон, зала за репетиции.
прил. чита̀лищен, чита̀лищна, чита̀лищно, мн. чита̀лищни. Читалищни дейци.

Грешни изписвания (15)

  • четалеште
  • четалешти
  • четалеще
  • четалещи
  • четалиште
  • четалишти
  • четалище
  • четалищи
  • читалеште
  • читалешти
  • читалеще
  • читалещи
  • читалиште
  • читалишти
  • читалищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-та-ли-ще
членувано чи-та-ли-ще-то
мн.ч. чи-та-ли-ща
членувано чи-та-ли-ща-та