чинен

Речник на българския език

чѝнен — прилагателно име (тип 79)

Значение

чѝнна, чѝнно, мн. чѝнни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен.
нареч. чѝнно. Стоя чинно пред баща си.

Грешни изписвания (1)

чинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		чи-нен
		непълен член	чин-ния
		пълен член	чин-ни-ят
	ж. р.		чин-на
	ж. р.	членувано	чин-на-та
	ср. р.		чин-но
	ср. р.	членувано	чин-но-то
мн. ч.			чин-ни
мн. ч.		членувано	чин-ни-те

Връзки

Вход