чинно

Речник на българския език

1. чѝнно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

вж. чѝнен

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • чинну
  • чино
  • чину

2. чинно — ср. р.

чинно е производна форма на чинен (ср. р.).

Връзки