чибук

Речник на българския език

чибу̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. чибу̀ци, (два) чибу̀ка, м. Вид лула с дълга тръба.

Грешни изписвания (1)

  • чебук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-бук
непълен член чи-бу-ка
пълен член чи-бу-кът
мн.ч. чи-бу-ци
членувано чи-бу-ци-те
бройна форма чи-бу-ка
звателна форма