четвъртък

Речник на българския език

четвъ̀ртък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. четвъ̀ртъци, (два) четвъ̀ртъка, м. Ден от седмицата след сряда и преди петък.
прил. четвъ̀ртъчен, четвъ̀ртъчна, четвъ̀ртъчно, мн. четвъ̀ртъчни.

Грешни изписвания (3)

  • четвъртак
  • читвъртак
  • читвъртък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чет-вър-тък
непълен член чет-вър-тъ-ка
пълен член чет-вър-тъ-кът
мн.ч. чет-вър-тъ-ци
членувано чет-вър-тъ-ци-те
бройна форма чет-вър-тъ-ка
звателна форма