четвърти

Речник на българския език

1. четвъ̀рти числително бройно име (тип 141) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • четвърте
  • читвърте
  • читвърти

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. чет-вър-ти
м.р., ед.ч., непълен член чет-вър-тия
м.р., ед.ч., пълен член чет-вър-ти-ят
ж.р., ед.ч. чет-вър-та
ж.р., ед.ч., членувано чет-вър-та-та
ср.р., ед.ч. чет-вър-то
ср.р., ед.ч., членувано чет-вър-то-то
мн.ч. чет-вър-ти
мн.ч., членувано чет-вър-ти-те

2. четвърти — мн. ч.

четвърти е производна форма на четвърт (мн. ч.).