четвърт

Речник на българския език

чѐтвърт съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

мн. чѐтвърти, ж. Само нечленувано.
1. Всяка една от четирите равни части на нещо цяло. Отрязах си четвърт ябълка.
2. Спец. Мярка за времетраене в музиката, равна на една четвъртина от цяла нота.
3. Една от четирите равни части на коя да е мерна единица. Четвърт килограм сирене. Часът е осем и четвърт. Изпих четвърт литър вино. Втората четвърт на ХХ век.

Грешни изписвания (1)

  • четварт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чет-върт
членувано чет-върт-та
мн.ч. чет-вър-ти
членувано чет-вър-ти-те
звателна форма