чертожник

Речник на българския език

черто̀жник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. черто̀жници, м. Специалист, който прави чертежи.
прил. черто̀жнически, черто̀жническа, черто̀жническо, мн. черто̀жнически.

Грешни изписвания (3)

  • чертожнек
  • чиртожнек
  • чиртожник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-тож-ник
непълен член чер-тож-ни-ка
пълен член чер-тож-ни-кът
мн.ч. чер-тож-ни-ци
членувано чер-тож-ни-ци-те
бройна форма чер-тож-ни-ка
звателна форма