черпак

Речник на българския език

черпа̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. черпа̀ци, (два) черпа̀ка, м.
1. Голяма готварска лъжица за сипване на храна. Сипа му пълен черпак супа.
2. Съд с форма на плитка чаша, с който се гребе и пие вода (обикн. от кладенец, извор и др.).

Грешни изписвания (1)

  • чирпак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-пак
непълен член чер-па-ка
пълен член чер-па-кът
мн.ч. чер-па-ци
членувано чер-па-ци-те
бройна форма чер-па-ка
звателна форма