червей

Речник на българския език

чѐрвей съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

чѐрвеят, чѐрвея, мн. чѐрвеи, (два) чѐрвея, м.
1. Малко продълговато мекотело животно, което се придвижва чрез пълзене. Плодови червеи.
2. Прен. Пренебр. Дребен, нищожен, незначителен човек.
Червеят на съмнението. — Постоянно измъчващо съмнение, подозрителност.
Червей ми гризе/яде сърцето. — Постоянно се измъчвам.

Грешни изписвания (1)

  • червий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-вей
непълен член чер-вея
пълен член чер-ве-ят
мн.ч. чер-веи
членувано чер-ве-и-те
бройна форма чер-вея
звателна форма