чепка

Речник на българския език

1. чѐпка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чѐпки, ж. Част от грозд с няколко зърна. Откъснах си няколко чепки грозде.

Грешни изписвания (1)

  • чепкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чеп-ка
членувано чеп-ка-та
мн.ч. чеп-ки
членувано чеп-ки-те
звателна форма

2. чепка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чепка е производна форма на чепкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. чепка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чепка е производна форма на чепкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. чепка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чепка е производна форма на чепкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).