кичур

Речник на българския език

кѝчур съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кѝчури, (два) кѝчура, м.
1. Снопче коса или козина, което може да се отдели от останалото. Кичур коса виси над челото му. По оградата са останали кичури вълна от овцете.
2. За цвят, плодове или зеленчуци — събрани по няколко на едно клонче. Кичур сливи. Кичури ябълков цвят са надвиснали над улицата.

Грешни изписвания (1)

  • кичор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-чур
непълен член ки-чу-ра
пълен член ки-чу-рът
мн.ч. ки-чу-ри
членувано ки-чу-ри-те
бройна форма ки-чу-ра
звателна форма