часо̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. часо̀вници, (два) часо̀вника, м. Уред за измерване на времето в денонощието. Стенен часовник. Електронен часовник. Ръчен часовник. Пясъчен часовник.
прил. часо̀вников, часо̀вникова, часо̀вниково, мн. часо̀вникови. Часовникови стрелки. Часовников механизъм.
• По часовник. — Много точно.
• Сверявам/сверя си часовника (с някого или с нещо). — Ориентирам се, съобразявам се.
• Биологичен часовник. — За механизъм на живия организъм, който подсигурява приспособяването му към ритмичните процеси от живата природа.
прил. часо̀вников, часо̀вникова, часо̀вниково, мн. часо̀вникови. Часовникови стрелки. Часовников механизъм.
• По часовник. — Много точно.
• Сверявам/сверя си часовника (с някого или с нещо). — Ориентирам се, съобразявам се.
• Биологичен часовник. — За механизъм на живия организъм, който подсигурява приспособяването му към ритмичните процеси от живата природа.
Грешни изписвания (4)
- часовнек
- чъсовнек
- чъсовник
- чесовник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ча-сов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ча-сов-ни-ка | |
| пълен член | ча-сов-ни-кът | |
| мн.ч. | ча-сов-ни-ци | |
| членувано | ча-сов-ни-ци-те | |
| бройна форма | ча-сов-ни-ка | |
| звателна форма | — | |